23 МИР София преференция 117

24 МИР София преференция 117

Красимира Величкова е граждански активист и дългогодишен директор на Българския дарителски форум.

Преди Дарителския форум е работила като мениджър “Развитие и партньорства” в сдружение „Алтера”, мениджър “Финансирания и развитие” във фондация „Работилница за граждански инициативи” и др. Основен фокус на нейната работа са били анализът и привличането на различни източници на финансиране за НПО, свързването на интересите на гражданските организации с възможностите за тяхното подпомагане от страна на бизнеса, на частни дарители и международни програми. Занимавала се е и със стратегии и обучения за организационно развитие и набиране на средства .

През годините Красимира Величкова е участвала в различни обществени и експертни съвети и бордове като обществения съвет към комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите (2017-2022), обществения съвет към Фонд за лечение на деца (2010-2016), експертния съвет на Българската Коледа (2012-2022), 6 години е била заместник-председател на борда на европейската мрежа на дарителските асоции DAFNE, както и член на почетния тръст на Международната награда на херцога на Единбург, на обществения борд на TELUS International, настоятелството на фондация „Time Heroes”, „Анимус” и „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change).

Има активна роля за развитието и създаването на Единния дарителски номер DMS и десетки дарителски фондове и програми.
През годините е работила целенасочено за ефективното взаимодействие между гражданския сектор и институциите и под една или друга форма се е занимавала с политики.

В правителството на Кирил Петков тя е съветник по въпросите на гражданското общество на вицепремиера Калина Константинова и член на Националния кризисен щаб за бежанците от Украйна, а впоследствие активист на ПП.

Завършила е културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Част е от лидерската програма на Marshal Memorial Fellowship 2013.

1. – Гражданско общество:
Без гражданско общество няма демокрация и човешките права са застрашени. Без свободата на сдружаване идва тоталитаризмът.
Държавата не трябва да се намесва в работата на гражданските организации. Но има ангажимент да създава условия и възможности хиляди фондации, сдружения, читалища и бизнеси да работят свободно и спокойно за обществото. Има съвсем прости неща, които могат да бъдат направени веднага. Като приемането на закона за доброволчеството. Дори нещо толкова елементарно като възможността неправителствените организации да провеждат законно общите си събрания онлайн, ще бъде истинско административно облекчение за тях. А въвеждането на програми за гражданско образование от ранна детска възраст е ключът към възпитаването на активни хора с познания за обществото и собствените си права.
Най-важното за мен е да направим така, че държавата да чува и припознава добрите решения и модели, които идват от хората, посветили времето и труда си на обществени каузи.
2. – Насилие над деца:
47% от децата в България са жертва на насилие и тормоз. Данните са покъртителни. Време е да започнем открит, честен, хладнокръвен и професионален разговор за това какво да направим като политики, които категорично застават зад концепцията НУЛЕВА ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ НАСИЛИЕТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ДЕЦА. Конкретни необходими стъпки са: 1. създаването на единен регистър на случаите на насилие, 2. присъединяване на България към Глобалното партньорство за прекратяване на насилието над деца, 3. приемане на нов закон за детско правосъдие. Само три от многото необходими спешни мерки, докато заживеем в страна, в която децата ни са защитени и всяко от тях има възможност да развива потенциала си.
3. – Наркотици:
В България употребата на наркотици е в мащабите на епидемия. Все повече и все по-млади хора употребяват разнообразни рискови вещества. Да, има и такива, които не са забранени, но са крайно опасни за здравето и психиката. У нас политиките за наркотиците се базират на плашенето, преследването и наказанията, и очевидно са неефективни, защото употребяващите хора се увеличават. Какво може да се направи? Въвеждане на ефективни и научно доказани модели за превенция, а не само информационни кампаниии, с фокус деца и младежи в риск от употреба. Осигуряване на подкрепа на терапевтичните центрове, но и контрол на качеството на предлаганата терапия. Осигуряване на широк кръг от възможности за терапия – дневни центрове, вечерни центрове, групи за самопомощ и др. Надграждане капацитета на професионалистите в областта на зависимостите чрез съвременно и качествено обучение. Прецезиране на мерките за преследване. Работа, с която е крайно време да се заемем в подкрепа на засегнатите хиляди хора и семейства.

4. – Уязвими групи:

Уязвимите хора – тези, които у нас остават невидими и пред които и като държава и като общество сме в огромен дълг. Възрастните, които прекарват дните си сами, хората в болест и бедност, хората с психични проблеми или физически увреждания, семействата, които се борят да оцелеят ден за ден. Често те живеят без достъп до дом, образование или здравеопазване, които за мнозина са даденост. Техните основни човешки права у нас не само са нарушени, а грубо потъпкани. Те са наши съседи, роднини, приятели, хора, които срещаме на улицата. И имат право на достоен живот. Времето да ги забележим и да подадем ръка отдавна е тук. И ни чака. От това ще спечелим всички. Морално, социално, икономически. Ще се боря за спешно да започне вземане на решение по въпроси, свързани с жилищната сигурност на семействата, които сега изпитват остри жилищни нужди, подобряване на услугите в домашна среда, осигуряване на достъпност и социално включване, дълбока и неотложна реформа в психиатричната грижа. Защото вярвам, че заслужаваме да бъдем общество на силни, можещи, достойни и съпричастни хора, в което място има всеки от нас.
Подкрепата, зависи от вас. 23 и 24 МИР – София, с преференция 117 | 26. Ще бъда Вашият представител в Народното събрание.