Новини

Христо Иванов: Културата е част от националната сигурност

Повече от 4 часа творци и мениджъри в изкуството обсъждаха възможни решения в сектора с кандидати за народни представители от коалиция ПП-ДБ.

„Културата трябва да се разглежда като част от националната сигурност. Тя може да бъде важен фактор например във външната ни политика.“ С тези думи съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов откри широка дискусия, организирана от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Повече от четири часа творци и мениджъри в изкуството обсъждаха с кандидати за народни представители възможните решения на проблемите в сферата на визуалните и сценичните изкуства, киното, културното наследство, археологията и книгоиздаването.

Участниците в срещата бяха единодушни, че сферата на културата има нужда от цялостна стратегическа визия за развитие с поне 10-годишен хоризонт. „Гилдията, а не политиците трябва да се формулират основните цели в нея“, посочи акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ (ПП).

Не е достатъчно да се изготви ясна стратегия, необходимо е да се гарантира наличието на административен капацитет, който да я осъществи, стана ясно в хода на обсъждането. Министерството на културата не може да се справи само. Трябва да се включат активно всички национални структури в тази сфера като Националният исторически музей, Националната галерия, Националната библиотека, Националният филмов център и др. От укрепване на капацитета има нужда и Национален фонд „Култура“, който е един от основните инструменти за финансиране на сектора.

Културата, включително независимите организации в тази сфера, имат нужда от устойчиво финансиране. То може да се съчетае с мерки за улесняване на достъпа до изкуство. Държавата да предостави на ученици и пенсионери ваучери за културни събития, а творците да се конкурират за тези пари, предложи участник в дискусията.
„Преборихме се в националния План за възстановяване и устойчивост да има перо „Култура“. Там са записани 165 млн. лв. предимно за развитие на култура в малките общини“, отбеляза Венеция Нецова-Ангова – кандидат за народен представител от ПП. В програмата на ПП-ДБ е предвиден нов фонд за култура на принципа на съфинансирането. „Когато творец докаже, че има интерес към неговия продукт, той ще може да получи половината от необходимото финансиране за него“, обясни акад. Николай Денков.

Той добави, че в училищата са осигурени средства за посещения на културни институции и събития. ПП-ДБ предвижда да направи същото и за студентите. Ще се обмисли и предложението за пенсионерите.
„Културата трябва да се свърже с образованието. Тя не бива да е елитарно занимание“, смята Владия Михайлова – културолог и куратор. Акад. Денков припомни програмата за безплатни извънкласни занимания в училищата „Заедно в изкуствата и спорта“, създадена от правителството на Кирил Петков. Нейната цел е творците да влязат в училище. Ще продължат да се търсят и други начини не само да се развиват творческите таланти, но и да се възпитава бъдеща публика и да се стимулира търсенето на култура още от най-ранна възраст.

Много болезнен е проблемът с кадрите в културата, особено в музеите, галериите и библиотеките. Този труд е не само зле платен, той няма престиж, каза Иво Милев от Националната галерия.

Актрисата Албена Колева посочи като сериозен недостатък процедурата за провеждане на конкурси за директори в театрите. „Всички знаят предварително кой ще спечели и това кара качествени хора изобщо да не кандидатстват“, отбеляза тя. Колева поиска изготвяне на театрална карта на България и диференциран подход към театрите в големи градове с активна и подготвена публика, от една страна, и към тези в други региони с по-слаб зрителски интерес. „Дотацията на билетите е порочна практика, която трябва да се премахне. Държавата трябва да стимулира качеството, а не броя продадени билети“, добави Албена Тагарева – театровед и арт мениджър.
Албена Колева предложи в Бъгария отново да се приеме Закон за театъра, какъвто е имало в нашата страна преди 9 септември 1944 г. Кандидатът за народен представител и книгоиздател Манол Пейков от ДБ обясни ползите от бъдещ Закон за книгата, който би помогнал за насърчаване на четенето и за запазване и развитие на библиотеките. Визирайки ситуацията в България, той цитира Марк Твен: „Човекът, който не чете книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.“ Негови предложения за решения в полза на бранша бяха: ясни аналогични на европейските стандарти за „нови заглавия“, създаване на национален център на книгата, програма за българската книга в чужбина, акцент върху програмите за превод. Всичко това при условието и най-вече с ясната нужда от „смел министър на културата“.

В хода на дискусията бяха предложени промени и в други нормативни актове като Закона за културното наследство, Закона за филмовата индустрия и Закона за авторското право и сродните му права. „Културата трябва да се разглежда и като част от икономиката. Авторското право е инструмент за нейното развитие, катализатор и механизъм за растеж“, подчерта Мария Палаурова-Чолаковa, изпълнителен директор на „Филмаутор“.

„Културата е и бизнес. Към нея трябва да имат ангажимент поне още три министерства – Министерството на иновациите и растежа, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма“, допълни Мила Георгиева – заместник-председател на Българската музикална асоциация.
Музикантите наблегнаха на необходимостта от картографиране на сектора и от създаване на т.нар. експорт офис, който да промотира българската музика зад граница. „Българските културни институти в чужбина са тежко нефункциониращи звена. А тъкмо те трябва да работят като експорт офиси“, категорична беше певицата Рут Колева.

Коалиция ПП-ДБ е твърдо решена да състави правителство след изборите. Разглеждаме тази среща не само като предизборна, а повече като подготовка на управленска програма, обобщи Христо Иванов от ДБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *