Съпредседателят на “Продължаваме Промяната” говори на годишната среща на форум за сътрудничество между комитетите по европейските въпроси КОСАК
“В момента значителни ресурси на граничната полиция в цяла Европа все още са позиционирани по вътрешните граници на държавите-членки, вместо да максимизират тази сила там, откъдето идват истинските мигрантски потоци. В момента статистиката на ЕС ни предоставя следните данни:
Западният мигрантски маршрут представлява 13% от общия мигрантски поток.
Централният мигрантски маршрут представлява 71% от мигрантите.
Източният мигрантски маршрут представлява 15%, от които само 2% минават през сухопътната граница, разделяща България и Турция.”, с тези думи започна своята реч Кирил Петков по време на КОСАК – форум за сътрудничество между комитетите по европейските въпроси на националните парламенти на държавите-членки на Европейския съюз. Основа тема на форума бе разширяването на Шенген и присъединяването на България и Румъния в шенгенското пространство. Активното участие на Кирил Петков е част от непрекъснатите усилия на кабинет Денков и парламентарната група на ПП-ДБ да се присъедини България към Шенген, с което държавата ни да се ползва от всички предимства на членството си в ЕС и да се доближи още повече до европейския стандарт на живот.
Полицията, която охранява вътрешната граница между България и Румъния, наброява 1500 гранични полицаи. Лидерът на ПП-ДБ е убеден, че ако всички осъзнаят, че общите ни ресурси трябва да бъдат разпределени към външните граници на ЕС, това би променило и гледната точка към политики като разширяването на Шенген. “Ако на България и Румъния бъде позволено да влязат в Шенгенското пространство този декември, най-малко 750 от тези гранични полицаи могат да бъдат преразпределени за охрана на външната граница на ЕС, тъй като българо-румънската граница ще бъде вътрешна за Шенген.”, обясни на своите колеги Кирил Петков.
България и Румъния представляват само 2% от миграционния поток и такава по-интелигентна шенгенска стратегия може да намали този брой още повече. Въздействието на такава стратегия за преразпределение би било още по-значително, ако се приложи към всички вътрешни ресурси на всички държави-членки върху останалите 98% от миграционните потоци, които преминават през средиземноморските маршрути.
“Време е да се съсредоточим върху този тип интелигентни стратегии за по-добро разпределение на ресурсите и разширяване на Шенген, а не да се подчиняваме на вътрешно политическите си страхове и да игнорираме истинските решения. Само тогава можем да предоставим истинска стойност на всички наши граждани и да решим предизвикателствата заедно”, бяха заключителните думи на Кирил Петков.
Петков, който е и председател на парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското простанство и Еврозоната, лобира активно за приемането на страната в Шенгенското пространство. В началото на октомври Кирил Петков беше на посещение в австрийския парламент.