Задоволяването на продоволствените нужди на населението с произведени в България качествени, разнообразни и чисти храни е част от националната сигурност на страната. България традиционно е била важен износител на храни в региона и извън него. Но лобистки и недомислени политики през последните десетилетия доведоха страната до състояние, при което над 70% от месото, над 50% от доматите, 45% от яйцата и 30% от млякото са внос. Една от най-важните причини за високите цени на храните днес е именно високото ниво на внос и свързаният недостиг на българско производство на конкурентни цени и качество.

Наред с това, българските земеделски стопани и производители на храни, живеещи в селските райони, следва да са приоритет на българската държава, защото те са реална гаранция за развиващи се български села и малки общински центрове. България трябва отново да стане нетен износител, а не вносител на основни храни. Така ще скъсим веригите на доставки, ще намалим разходи като транспортни и складови, ще премахнем междинни прекупвачи и ще увеличим качеството на храните в България. Земеделието и производството на български храни следва да бъдат превърнати в динамичен и конкурентен сектор от българската икономика чрез:

  • Издигане на селското стопанство в национален приоритет като мярка за справяне с привнесената инфлация и като част от националната сигурност;
  • 15% по-ниски цени чрез намаляване на разходите за транспорт и съхранение;
  • Модернизиране на производството във фермите и в хранителните предприятия;
  • Устойчиво производство на разнообразна и достатъчна първична продукция, като гаранция за производството на качествени и безопасни български храни;
  • Повече субсидии за малки и средни производители на мляко, месо, плодове и зеленчуци;
  • Подпомагане на българските земеделци да се кооперират и организиране на събирателни тържища и фермерски пазари;
  • Подобряване на контрола по границите и спиране на вноса на плодове и зеленчуци, които не отговарят на изискванията за безопасност на храните;
  • Осигуряване на равен достъп до конкурентен и честен пазар на всички производители на храни;
  • Инвестиции в поливни системи и увеличаване на поливните площи;
  • Развитие на аграрната наука и образование като основа за иновации и осигуряване на квалифицирани кадри в аграрния сектор;
  • Развитие на регионални програми и политики, свързани със земеделската дейност;
  • Изработване на дългосрочна стратегия за развитието на селските райони в следващите 30 г.;
  • Укрепване на ролята на микро, малки и средните стопани и преработватели, вкл. чрез осигуряване на достъп до местни пазари;
  • Контрол при вноса за недопускане в страната на некачествени и опасни храни.