Нова реалност за българите от 01.01.2024 г.
От първи януари догодина България ще се събуди с 20% по-висока минимална работна заплата. За първи път минималната работна заплата ще се доближи до критичните 1000 лв. Ние знаем, че това не е достатъчно, знаем, че трябва да работим в посока още по-ускорено вдигане на доходите, но със сигурност е една добра стъпка напред, независимо от усилията на нашите некоалиционни партньори за това да не се увеличават пенсиите, ние твърдо застанахме зад идеята да повишим доходите на нашите родители, баби и дядовци. Вие си спомняте – Бойко Борисов на практика обяви война на пенсионерите. Твърдо каза на националния им съвет това, че вдигането на пенсиите едва ли не ще доведе до фалит на държавата. Не, истината е друга. Държавата има необходимия ресурс и ще го задели, защото няма как да оставим нашите родители, които са изградили тази държава, в която ние днес живеем. Няма как да ги оставим с тези мизерни 300 лв. пенсия, които години наред получаваха.

Капиталови разходи
Друга голяма реформа, която правим в държавния бюджет, е начина, по който се разходват капиталовите инвестиции. Първо, да разкажем защо те са толкова важни за българската икономика. Защото, благодарение на тях брутният вътрешен продукт и всъщност нашата икономика расте. В капиталовите инвестиции са включени всичките тези разходи, от типа на изграждане на магистрали, изграждане на всякакъв вид допълнителни пътни артерии, ремонт на улици, ремонт на бордюри. Капиталовите разходи всъщност определят това колко жива е една икономика. Колкото по-големи са капиталовите разходи, всъщност, колкото по-големи са инвестициите, които ние правим в мобилност, в това да направим нашата държава по-достъпна, регионите по-достъпни, толкова повече икономиката ни ще расте.

Проектите на общините
Рекордна капиталова програма от 1 млрд. лв. за проекти за общините! Тези проекти всъщност ще направят реалната добавена стойност на градовете, в които ние живеем. Това са инвестиции в инфраструктура, инвестиции във водоснабдяване, канализация, инвестиции в публични сгради, инвестиции в култура. Всяка една община, в зависимост от населението имаше възможност да подаде проекти. Реално голямата реформа, която прави държавният бюджет, е да премахне класическата схема да се финансират общини, които са близки до централната власт. Оттук нататък това няма как да продължава. Оттук нататък това ще се промени, ще има равномерно разпределение на средствата във всички общини.

Как работи сивата икономика срещу самите нас?
Нека да дадем един ясен пример, за да може всички ние като общество да стартираме битка срещу сивата икономика. Например, отиваме да си сменим маслото на колата. Сметката ни е 120 лв. Плащайки тези 120 лв. на автосервиза, в тях ние даваме 20 лв. данък добавена стойност и около 5 лв. данък печалба. Общо около 25 лв. данъци. Обаче, когато автосервизът не фискализира въпросните 120 лв., той няма да внесе 25-те лв. в държавата и ние като потребители сме двойно ощетени. Първо, защото сме ги платили и сме ги дали да влязат в държавата и второ, защото тези 25 лева всъщност няма да се върнат при нас под формата на политики – здравеопазване, образование, инфраструктура и така нататък.
Ето защо цялото общество трябва да се бори против сивия сектор. Ето затова ние като потребители винаги, пазарувайки, трябва да си искаме фискалния бон. За да може да сме сигурни, че нашите данъци ще стигнат в държавната хазна и съответно ще се върнат при нас под формата на политики за самите нас.