Защо се променя Законът за енергетиката именно сега?
България е длъжна да спази една директива, която дълги години е отлагана и лесно се залита по политически нападки по нея. Директивата е номер 944 от 2019 г., която предполага либерализацията на пазара и дефинирането на енергийната бедност, която преди всеки отоплителен сезон е основна тема за разговор.

Енергийната бедност сега е дефинирана в изменението на закона. Заедно с нея се дефинират и енергийно уязвими семейства, които могат да бъдат подпомагани. Това са домакинства, които са зависими от непрестанно подаване на ел. енергия, обособено от поддържането на животоподдържащи системи. Ако някой член на семейството е на животоподдържаща система, неговата електроенергия не трябва да бъде спирана.

Има ли много такива семейства в България?
Има такива семейства, да, това се отчита и вече е дефинирано в закона. Преди не беше ясно разписано и ако не си платят сметката, в някакъв момент можеше да се окажат без ток. Сега законът изключва тази възможност – те трябва да са подсигурени с електрическа енергия.

Какви са ключовите промени, заложени в закона?
В основата на тези законодателни промени са енергийните общности. Те се доразвиват в Закона за енергетиката, след като бяха засегнати и в Закона за енергия от възобновяеми източници. Наречени са граждански енергийни общности, като заедно с активни клиенти и агрегатори дават възможността на домакинствата едновременно да потребяват електроенергия, докато в същото време произвеждат и отдават.

С фотоволтаици или по други начини?
За домакинствата е предимно с фотоволтаични системи. Вече ще могат да продават в мрежата излишъците от енергия, които произвеждат. Именно тази промяна дава възможност на семействата да станат истински енергийно ефективни.

В момента при регулирана цена почти никой не се замисля как може да си облекчи енергийното потребление. С промените и в Закона за възобновяеми източници, и в Закона на енергетиката се допълва цялата картинка – как могат да се учредяват граждански енергийни общности, под каква форма да бъдат, как се прави уставът на тези дружества.

Либерализацията реално ще даде смисъла на все повече енергийни общности да участват активно на пазара.

По какъв начин са регулирани в момента хората, които имат фотоволтаични системи и могат ли да печелят или го правят само за собствени нужди?
За тези, които имат фотоволтаична система има едни разпоредби за до 30 киловата, които им дават възможност да се присъединяват и да отдават електроенергията в мрежата, но режимът е доста сложен. Вече няма всеки да е сам за себе си. Дори и 5 киловата да инсталираш, ако имаш излишък и участваш в енергийна общност, тя сумарно ще агрегира тази енергия и ще я предлага на пазара.

Сформирането на енергийна общност по подобие на сдруженията, които се правиха за саниране на блоковете ли ще е?
Енергийните общности може да са търговски дружества, дружества с нестопанска цел, кооперативи – в почти всякаква юридическа форма хора могат да влизат или да учредяват енергийна общност, която да събира произвежданата енергия и да я предлага сумарно, агрегирано. Агрегирането на електрическа енергия прави потребителите по-сериозни участници на пазара.

Една малка система от 5-6 киловата не представлява голям участник, но ако много производители се обединят – в едно село или дадена зона, агрегират енергията и я предлагат в пакет, то тази енергия по-лесно се балансира. Това би трябвало значително да се облекчи опасенията на електроразпределителните дружества, че трябва да балансират много и малки участници.

Защо свободният пазар плаши потребителите?
Това, което трябва ясно да се обясни на хората е, че ние в момента не изкарваме никого на свободен пазар. Битовите потребители остават на регулирана енергия. Цената на електрическата енергия е от ценово решение на КЕВР, което е за периода от юли 2023 г. до юли 2024 г. То е в сила до юли 2024 г, няма да се отменя. Условията и цените ще са такива, каквито са сега. След юли 2024 г. се либерализира търговията на едро. Това означава, че техните крайни снабдители, доставчиците и ЕРП-тата ще купуват енергията за своите потребители от свободен пазар. На свободен пазар електроенергията е на пазарни нива, но КЕВР продължава до края на 2025 г. да определя регулирана цена, на която ЕРП-тата да продават на своите потребители. Разликата в цената между енергията, която купят на свободен пазар и определената от регулатора цена, на която я продават, се покрива от фонд Сигурност на електроенергийната система.

Този фонд отговаря и за компенсирането на небитовите потребители. Компенсаторният механизъм се случва се с пари, които основно идват от продажбата на квоти и вноските на производителите на електрическа енергия, която е в порядъка от 5%.

ЕРП-тата ще имат ли интерес да закупуват енергията на свободния пазар от гражданските енергийни общности?
ЕРП-тата основно ги интересува цената на мрежовите такси. Кой ще им продава електроенергията, щом тя се компенсира до нивата, на които я продават, те нямат проблем. В подзаконовата нормативна уредба също трябва да се разпише практически как ще се случва компенсирането, така че да няма риск от загуба на ликвидност или прекомерно кредитиране на крайни клиенти.

Как действа системата в момента?
НЕК е общественият доставчик. НЕК доставя цялата енергия за бита на ЕРП-тата. В момента ние закриваме функцията на НЕК като обществен доставчик. НЕК разполага с енергия, която КЕВР определя по квоти и по регулирана цена. За всяка една централа, която участваше в микса на НЕК, КЕВР определяше цената, на която да продава. Това формулираше едно изкуствено ценообразуване за крайния потребител, което беше базирано основно на евтината енергия, която идваше от АЕЦ и НЕК.

Когато цената на пазара беше 700-800 лева, цената, определена от КЕВР беше 87-88 лева. На тази цена те продаваха за микса, който формираше средна цена около 100-115 лв. и по тази цена НЕК продава на ЕРП-тата. Този модел ще се прекрати. НЕК ще предлага цялата енергия на свободен пазар. АЕЦ-ът ще предлага цялата енергия на свободен пазар и разликата между пазара и регулираната цена ще се покрива от фонда.

НЕК вече няма да има функцията да доставя на всички ЕРП-та електроенергията?
Точно така. НЕК основно стопанисва ВЕЦ-ове като електроцентрали и тази енергия, заедно с енергията от АЕЦ и енергията, която по дългосрочни договори се закупува от американските централи, формираха основно микса, който отиваше за бита.

НЕК получава определено по квоти от КЕВР количество за бита, което предлага по цена, също определена от КЕВР. Този модел се счита за изключително непазарен и неконкурентоспособен, каквито бяха и упреците на ЕК – че трябва да се търси конкурентоспособна и пазарна среда за енергията, която доставчиците купуват.

Ще се стигне ли до момент, в който НЕК и КЕВР са излишни?
Не. Никой не лишава държавата от нищо. НЕК продължава да експлоатира мощностите, които са техни, продължават да оперират, но няма да се лишават от пазарни приходи. В момента те, за да изпълнят квотата си за регулиран пазар, се лишаваха от приходи Именно това възпрепятства инвестициите на държавните дружества в нови мощности и поддръжка на мощности.

Вместо да разполагат с цялата енергия и да я продадат на най-добра цена, една част от нея заделят за регулиран пазар по цена в пъти по-ниска от пазарната, за да постигнат цената, която КЕВР им е определила.

Това на крайния потребител, който няма да произвежда и агрегира енергия, как ще се отрази?
До 2026 г. за крайния потребител нищо няма да се променя. Не е нужно да сменят доставчика си, ако не искат.

Много хора в момента са поставени в ситуация, в която потребяват енергия от ЕРП-то, което е за дадения регион. В момента, ако искат, могат да изберат друг доставчик, друг краен снабдител. Да са в района на ЕВН, а да потребяват от Електрохолд, ако Електрохолд им дават по-добри условия. Но тези по-добри условия евентуално ще имат значение след 2026 г., когато според реформата, която сме заложили в ПВУ пазарът и на едро, и на дребно трябва да бъде либерализиран.

Тук е политическото говорене, че гледайки сега как пазарът е около 250-300 лв. в дадени часове, едните казват: „Вие ще ги изкарате на свободния пазар и те ще плащат по 200-300 лв. ток.“

Обаче пък имаме часове през деня и събота и неделя, когато токът е почти 0 лева.

Как се получава това?
Свръхпредлагане и много малко потребление. Събота и неделя фотоволтаиците продължават да произвеждат, а индустрията не работи. Тогава цялата енергия отива основно за битово потребление. Енергия, която те просто трябва да продадат и я продават на каквато цена им даде пазарът.

А за битовите потребители събота и неделя има доста голям смисъл да се възползват, ако след 2026 г. имат интелигентно мерене.

Профилите показват кой кога използва електроенергията, тъй като всяко домакинство е различно. Едни са активни денем, други вечер, но повечето събота и неделя са вкъщи и потребяват повече енергия, докато това не важи за бизнеса.

Идеята на либерализацията е да се върви към интелигентно мерене, при което цената се определя на всеки според часа, в който потреблява, а не един път годишно КЕВР да каже: “Цената за битовите потребители е 115 лв.” и това да важи цяла година. Ако през лятото, например, имаме цени под регулираната, хората са на загуба и плащат по-скъпо.

Какво ще стане с дневната и нощната тарифа?
В момента дневната тарифа е много по-скъпа от нощната, но пък през деня реално имаме много по-евтина енергия. На пазарните цени понякога е в пъти по-евтина от това, което потребителите плащат.

От това в момента не могат да се възползват домакинствата, а някой възползва ли се?
Бизнесите, които съумяват да оптимизират своето потребление спрямо профила, който им гарантира да потреяват електроенергия в часове, когато тя е в излишък, но това отново минава през техния доставчик. По-скоро по-големите бизнеси имат интелигентно мерене и знаят в кои часови диапазони могат да се възползват от евтина електроенергия. При битовите потребители това ще стане както с плановете за мобилни услуги.

Един изпраща повече текстови съобщения, друг ползва повече интернет, трети повече говори и в зависимост от това потребление мобилният оператор може да предложи различни планове, а човек да прецени кое му е удобно, Сега тази гъвкавост я няма. Всеки получава фактура – дневна, нощна тарифа, пренос, достъп, разпределение и цената е определена от КЕВР. По този начин ще продължим до 2026 г.

Дотогава трябва да насърчим активното участие на битовите потребители, така ли?
Абсолютно. Активно участие на битовите потребители. Всеки ден получаваме имейли за енергийна свобода, хората се оплакват от ЕРП-тата си, от монополно положение. Има много хора, които показват, че искат да имат по-различен модел. Да си сменят доставчиците, да могат да се обърнат към търговците, които успяват да доставят по-евтина енергия. Именно това насърчава конкуренцията.

Има ли губещ от тези промени?
Ще загубим, ако пропилеем този период от 2 години в политическо говорене как всичко ще е по-скъпо и хората не се възползват от възможностите да станат активни потребители. Определено пазарът трябва да отчете новите количества, които ще излязат на свободен пазар от АЕЦ и НЕК, това е изключително евтина енергия, която трябва да повлияе върху ценовите нива. Тази енергия вече няма да бъде заделяна за регулиран пазар на регулирани цени и на свободен пазар ще е в пъти по-евтина от пазарните цени, което ще повлияе на цените на борсата.

Можем ли да се справим с този „енергиен преход“ без помощ от Европа?
Да, без помощи от Европа. Досега не можехме да компенсираме енергийно бедните, защото енергията за регулиран пазар беше определена от КЕВР и се компенсираха само небитови потребители. Нямахме и дефиниция за енергийна бедност.

Спекулираше ли се с енергийната бедност?
Да, сега отново се спекулира, че било само дефиниция в закона, но ние не можем в закон за енергетика да разпишем социални програми. Те са в прерогативите на Министерство на труда и социалната политика. МТСП трябва да идентифицира признака, по който ще се определят тези семейства – колко са, къде са, какви са електроенергийните им нужди и под каква форма ще бъдат компенсирани.

Енергийните помощи, които се дават сега, ще бъдат ли променени?
Енергийните помощи за тези, които се отопляват на твърдо гориво, ще продължат, но според новата дефиниция бройката на подпомаганите ще се разшири, за да се обхванат и тези, които изпитват затруднение с покриване на сметките си за електричество.

Енергийната бедност ще се отнася към електроенергията,не към топлинната, а и в България по-голяма част от хората се отопляват с електричество. Има такива на твърдо гориво – за тях има помощи.

За битовите потребители на природен газ имаше помощи по времето на кабинета „Петков“, миналата година отново ги предложихме, но мнозинството не одобри.

Ако не сме ангажирани с ПВУ, либерализацията и като цяло промените в Закона за енергетиката щяха ли да се случат?
Промените не са породени само от ПВУ, те са в контекста на Зелена сделка, декарбонизация, кръгова икономика, енергийна ефективност. Това са все политики на ЕС. Сега се появяват като реформа, но ние ги виждаме и в първата версия на ПВУ, представена от Томислав Дончев.

България отдавна се е съгласила с политиките, свързани със Зелената сделка, поели сме вече този ангажимент.

Какъв е другият вариант?
Другият вариант е да стане внезапно, стресово, шоково за битовите потребители, без разяснение. Не трябва да става от декември 2025 г. за 1 януари 2026 г., както се е случило с небитовите потребители – те са имали 6 месеца, колкото да си сменят или изберат нов търговец или доставчик.

Това е една от грешките, които ГЕРБ не отчитат и сега отново се чудят: „Защо сега? Нека да го отложим?“, а то просто трябва да се случи.

България е единствената държава в Европа с нелиберализиран пазар. Във всички други и битови, и небитови потребители са на свободен пазар.

Този 2-годишен период трябва да се използва. Добре е всеки да помисли за потреблението си, за мерките за енергийна ефективност. Ще има достатъчно програми по ПВУ – за инсталиране на соларни покриви на домакинства, например. Тези, които живеят в къща, да помислят къде могат да инсталират системи, в какво биха инвестирали. Могат да участват цели села.

Живеещите в блокове и кооперации могат ли да сформират енергийна общност и да произвеждат на покрива?
Да, могат. Няма ограничение, стига да се организират

Дали това ще се случи на практика?
Когато имаш право да избираш, започваш да се интересуваш.
След 2026 г. ще можеш да разгледаш няколко оферти на доставчици, тогава и конкуренцията между тях ще е по-голяма. Ще можеш да участваш в енергийна общност, част от енергията да си произвеждаш сам, друга да отдаваш в мрежата, да спестяваш от мрежови такси, защото си производител.

Можем ли да очакваме дори понижение на цената?
Да. При увеличено предлагане и спестено потребление от енергийни общности, от енергията, която сега отива на регулиран пазар, моите очаквания са за намаляване на цените на свободния пазар.